Вранча - затишие пред трус
20 дни преди опустошителното земетресение през 1977 г. нямало никаква интензивност. Същото е и в този момент
Ниска е интензивността в последните седмици в региона на Вранча, който е рисков и за територията на България, означават учените в Румъния. Предупреждават, че това може да значи мощен или сдържан трус в близко време.
Подобна слаба сеизмичност се е следила и през първите два месеца на 1977 година, когато земните пластове под огнището се разместиха с магнитуд 7,4 по Рихтер. Загинаха хиляди, като точната численост не е конкретизирана от режима на Николае Чаушеску. У нас те са 109 души. Тогава от 13 февруари до 4 март 1977 година не е имало никакви сеизмични събития. Преди това - през януари, са били 13, като единствено 3 от тях са надскочили магнитуд от 3. Докато от 1 до 13 февруари 1977 година са следили 5, от които единствено едно е с магнитуд от 2,5 по Рихтер, другите са по-слаби.
Сеизмолозите обаче не са сигурни до каква степен опустошителният трус в Турция може да докара до съществени талази във Вранча.
“Дейността в подкоровия източник към Вранча не е належащо да бъде във връзка със скорошните трусове в Турция и Горж (Румъния). Забелязваме обаче, че през последните две седмици интензивността във Вранча е ниска. Често такива интервали са последвани от по-висока или 1 - 2 събития с сдържан магнитуд (около 4 или 5) ”, разяснява пред “24 часа - 168 истории ” проф. Мирча Радулиан от Националния институт по геофизика в северната ни съседка. Той обаче не се ангажира с прогноза по кое време и какъв брой мощен трус да чакаме. Подчертава, че този сюжет се основава на емпирични наблюдения. “Следователно не можем да посочим тъкмо магнитуда и датата на бъдещите трусове, защото нашите оценки са просто статистически ”, добавя специалистът.
След земетресението край Кахраманмараш, Турция, той и сътрудниците му виждат, че в подкоровия източник във Вранча няма съвсем никаква интензивност. Но виждат, че вместо това незабавно след първия удар от 7,8 по Рихтер в Анадола в региона в земната кора пред Вранча се генерират няколко дребни трусове.
“В последна сметка това може да се отдаде на динамично задействане от разстояние - счита Радулиан. - За да потвърдим дали този резултат е действителен, или не, ще проведем спомагателни профилирани изследвания, които ще бъдат показани през април на срещата на Европейския геофизичен съюз във Виена. ”
Необичайните феномени са покрай епицентралната зона Вранча - пред извивката на Карпатската дъга. Сеизмичните придвижвания са в земната кора, за разлика от Вранча, която е надълбоко огнище в мантията - до 150 - 200 км.
Именно по тази причина тя е по-опасна за България, а не за околните до епицентъра обитаеми места. Когато хипоцентърът (началната точка на пораждане на земетресение подземен – б.р.) е надълбоко, повече опустошения има по протежението на разлома в отдалечени от него градове.
Защо огнището във Вранча е изключително рисково?
“Главно заради две аргументи - високата периодичност на генериране на огромни разрушителни трусове (2 - 3 събития на век) и извънредно високите вреди, които обгръщат обширна област освен в Румъния, само че и в прилежащите страни - разяснява още проф. Радулиан. - Въпреки това, както демонстрира неотдавнашната сеизмична интензивност, Турция би трябвало да се счита за рискова най-малко колкото Вранча. ” Разликата е, че в Анадола резултатите се усещат на по-малка повърхност, само че с по-висока активност на придвижването, в сравнение с във Вранча.
Какво е специфичното за румънското огнище?
Трусове в дълбочина сред 60 и 200 км, какъвто е казусът там, се генерират при избрани процеси. Става дума за дехидратация или фазови трансформации, с цел да се освободят течности и това да улесни разрушаването на скалите. В нови проучвания за рисковия регион румънските учени мерят по какъв начин интензитетът на придвижване на Земята въздейства върху евентуалния сеизмичен риск, както и по какъв начин да ползват техники за бърза обработка на информацията в действително време.
Подобряват и системата за ранно предизвестие на популацията при земетресение. Тя се ползва в Румъния от 10 години и е потвърдила, че обезпечава надеждни и ефикасни сигнали за дълбоки събития във Вранча. Но напълно неотдавна системата е била разширена и за плитките източници и сеизмолозите регистрират положителни резултати. Като да вземем за пример в Южна и Северна Добруджа, Предкарпатите и Южните Карпати. Именно поради това през ноември 2022 година българите от крайдунавските градове получиха известия по телефоните си, че следва земен трус.
Ако системата беше в действие през 1977-а, когато земетресение с магнитуд от 7,4 по Рихтер удари региона, може би нямаше да има толкоз жертви и вреди. Днес обаче русенци знаят, че могат да разчитат на румънската система.
Ниска е интензивността в последните седмици в региона на Вранча, който е рисков и за територията на България, означават учените в Румъния. Предупреждават, че това може да значи мощен или сдържан трус в близко време.
Подобна слаба сеизмичност се е следила и през първите два месеца на 1977 година, когато земните пластове под огнището се разместиха с магнитуд 7,4 по Рихтер. Загинаха хиляди, като точната численост не е конкретизирана от режима на Николае Чаушеску. У нас те са 109 души. Тогава от 13 февруари до 4 март 1977 година не е имало никакви сеизмични събития. Преди това - през януари, са били 13, като единствено 3 от тях са надскочили магнитуд от 3. Докато от 1 до 13 февруари 1977 година са следили 5, от които единствено едно е с магнитуд от 2,5 по Рихтер, другите са по-слаби.
Сеизмолозите обаче не са сигурни до каква степен опустошителният трус в Турция може да докара до съществени талази във Вранча.
“Дейността в подкоровия източник към Вранча не е належащо да бъде във връзка със скорошните трусове в Турция и Горж (Румъния). Забелязваме обаче, че през последните две седмици интензивността във Вранча е ниска. Често такива интервали са последвани от по-висока или 1 - 2 събития с сдържан магнитуд (около 4 или 5) ”, разяснява пред “24 часа - 168 истории ” проф. Мирча Радулиан от Националния институт по геофизика в северната ни съседка. Той обаче не се ангажира с прогноза по кое време и какъв брой мощен трус да чакаме. Подчертава, че този сюжет се основава на емпирични наблюдения. “Следователно не можем да посочим тъкмо магнитуда и датата на бъдещите трусове, защото нашите оценки са просто статистически ”, добавя специалистът.
След земетресението край Кахраманмараш, Турция, той и сътрудниците му виждат, че в подкоровия източник във Вранча няма съвсем никаква интензивност. Но виждат, че вместо това незабавно след първия удар от 7,8 по Рихтер в Анадола в региона в земната кора пред Вранча се генерират няколко дребни трусове.
“В последна сметка това може да се отдаде на динамично задействане от разстояние - счита Радулиан. - За да потвърдим дали този резултат е действителен, или не, ще проведем спомагателни профилирани изследвания, които ще бъдат показани през април на срещата на Европейския геофизичен съюз във Виена. ”
Необичайните феномени са покрай епицентралната зона Вранча - пред извивката на Карпатската дъга. Сеизмичните придвижвания са в земната кора, за разлика от Вранча, която е надълбоко огнище в мантията - до 150 - 200 км.
Именно по тази причина тя е по-опасна за България, а не за околните до епицентъра обитаеми места. Когато хипоцентърът (началната точка на пораждане на земетресение подземен – б.р.) е надълбоко, повече опустошения има по протежението на разлома в отдалечени от него градове.
Защо огнището във Вранча е изключително рисково?
“Главно заради две аргументи - високата периодичност на генериране на огромни разрушителни трусове (2 - 3 събития на век) и извънредно високите вреди, които обгръщат обширна област освен в Румъния, само че и в прилежащите страни - разяснява още проф. Радулиан. - Въпреки това, както демонстрира неотдавнашната сеизмична интензивност, Турция би трябвало да се счита за рискова най-малко колкото Вранча. ” Разликата е, че в Анадола резултатите се усещат на по-малка повърхност, само че с по-висока активност на придвижването, в сравнение с във Вранча.
Какво е специфичното за румънското огнище?
Трусове в дълбочина сред 60 и 200 км, какъвто е казусът там, се генерират при избрани процеси. Става дума за дехидратация или фазови трансформации, с цел да се освободят течности и това да улесни разрушаването на скалите. В нови проучвания за рисковия регион румънските учени мерят по какъв начин интензитетът на придвижване на Земята въздейства върху евентуалния сеизмичен риск, както и по какъв начин да ползват техники за бърза обработка на информацията в действително време.
Подобряват и системата за ранно предизвестие на популацията при земетресение. Тя се ползва в Румъния от 10 години и е потвърдила, че обезпечава надеждни и ефикасни сигнали за дълбоки събития във Вранча. Но напълно неотдавна системата е била разширена и за плитките източници и сеизмолозите регистрират положителни резултати. Като да вземем за пример в Южна и Северна Добруджа, Предкарпатите и Южните Карпати. Именно поради това през ноември 2022 година българите от крайдунавските градове получиха известия по телефоните си, че следва земен трус.
Ако системата беше в действие през 1977-а, когато земетресение с магнитуд от 7,4 по Рихтер удари региона, може би нямаше да има толкоз жертви и вреди. Днес обаче русенци знаят, че могат да разчитат на румънската система.
Източник: dnesplus.bg
КОМЕНТАРИ